Вървя по пътя сам
Облаци превземат небето.
Гледам очите сини на детето.
Птиците отлитат на юг.
Не бягам. Оставам тук.
Трудно е, но съм в родния дом.
Ще отблъсна всеки взлом.
Ако трябва ще викам,
ще чукам и моля.
Не искам тази неволя!
Не всичко става с добро.
Всеки иска сребро,
мазна усмивка, после псувня
зад гърба.
Не мога да нося тази торба!
Нека ме гледат с омраза.
Не чувам казана фраза.
Живея както си знам.
Вървя по пътя сам!!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
