26 нояб. 2015 г., 22:51
Вървя по пътя сам
Облаци превземат небето.
Гледам очите сини на детето.
Птиците отлитат на юг.
Не бягам. Оставам тук.
Трудно е, но съм в родния дом.
Ще отблъсна всеки взлом.
Ако трябва ще викам,
ще чукам и моля.
Не искам тази неволя!
Не всичко става с добро.
Всеки иска сребро,
мазна усмивка, после псувня
зад гърба.
Не мога да нося тази торба!
Нека ме гледат с омраза.
Не чувам казана фраза.
Живея както си знам.
Вървя по пътя сам!!!!
© Василка Ябанджиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Понякога всички вървим по пътя сами , но все пак знай че само така ни се струва, винаги след зимата идва лято Харесвам стиховете ти.
-
Да вървиш по пътя сам- това не е добре, но щом се налага- трябва!
ИСКА СЕ СИЛА!Харесах, Василке! Оценявам го! Поздрави от мен! -
-
Бравос на женичката
Отличен -
Харесах!!!
-
Най е добре да живееш със себе си, в твоя дом. Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
