Вървя по пътя сам

26.11.2015 г., 22:51 ч.

Поезия

328 0 7

Облаци превземат небето.

Гледам очите сини на детето.

Птиците отлитат на юг.

Не бягам. Оставам тук.

Трудно е, но съм в родния дом.

Ще отблъсна всеки взлом.

Ако трябва ще викам,

ще чукам и моля.

Не искам тази неволя!

Не всичко става с добро.

Всеки иска сребро,

мазна усмивка, после псувня

зад гърба.

Не мога да нося тази торба!

Нека ме гледат с омраза.

Не чувам казана фраза.

Живея както си знам.

Вървя по пътя сам!!!!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ico1_all (Христо Паничаров)

2016-11-07T21:06:41+02:00

Понякога всички вървим по пътя сами , но все пак знай че само така ни се струва, винаги след зимата идва лято Харесвам стиховете ти.
koli4a (Никола Апостолов)

2015-11-28T16:10:51+02:00

Да вървиш по пътя сам- това не е добре, но щом се налага- трябва!
ИСКА СЕ СИЛА!Харесах, Василке! Оценявам го! Поздрави от мен!
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

2015-11-28T08:43:33+02:00
vladetoned (Владислав Недялков)

2015-11-27T14:34:07+02:00

Отлично стихотворение и отличен от мен!
dimko63 (Димитър Павлов)

2015-11-27T13:40:55+02:00

Бравос на женичката
Отличен
nezemna (Неземна)

2015-11-27T09:28:56+02:00

Харесах!!!
diad011 (Васил Йотов)

2015-11-27T07:31:24+02:00

Най е добре да живееш със себе си, в твоя дом. Поздрави!