Облаци превземат небето.
Гледам очите сини на детето.
Птиците отлитат на юг.
Не бягам. Оставам тук.
Трудно е, но съм в родния дом.
Ще отблъсна всеки взлом.
Ако трябва ще викам,
ще чукам и моля.
Не искам тази неволя!
Не всичко става с добро.
Всеки иска сребро,
мазна усмивка, после псувня
зад гърба.
Не мога да нося тази торба!
Нека ме гледат с омраза.
Не чувам казана фраза.
Живея както си знам.
Вървя по пътя сам!!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
