26 nov 2015, 22:51

Вървя по пътя сам 

  Poesía
397 0 6

Облаци превземат небето.

Гледам очите сини на детето.

Птиците отлитат на юг.

Не бягам. Оставам тук.

 

Трудно е, но съм в родния дом.

Ще отблъсна всеки взлом.

Ако трябва ще викам, 

ще чукам и моля.

Не искам тази неволя!

 

Не всичко става с добро.

Всеки иска сребро,

мазна усмивка, после псувня

зад гърба.

Не мога да нося тази торба!

 

Нека ме гледат с омраза.

Не чувам казана фраза.

Живея както си знам.

Вървя по пътя сам!!!!

 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??