Вървял си все до мене
Връщах се по старите си дири.
Търсех те сред изоставени пътеки.
Ровех се из спомени бодливи.
Път пътувах в мисли все нелеки.
Послания по птиците ти пращах.
Словата си във ветрове превръщах.
Луната сутрин все с молба изпращах.
С очите на звезди земята преобръщах.
От лутане, от викане, от немощ
препънах се, залитнах, но видях...
как две ръце ме взеха с нежност
и ме понесоха напред в нощта.
Вървял си в крачка редом с мене,
а аз те търсех все в далечина.
Нашепвал си ми: - Тук съм, не търси ме.
А мислех, че долавям ехото на моя глас.
Търсех те сред изоставени пътеки.
Ровех се из спомени бодливи.
Път пътувах в мисли все нелеки.
Послания по птиците ти пращах.
Словата си във ветрове превръщах.
Луната сутрин все с молба изпращах.
С очите на звезди земята преобръщах.
От лутане, от викане, от немощ
препънах се, залитнах, но видях...
как две ръце ме взеха с нежност
и ме понесоха напред в нощта.
Вървял си в крачка редом с мене,
а аз те търсех все в далечина.
Нашепвал си ми: - Тук съм, не търси ме.
А мислех, че долавям ехото на моя глас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
