LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
12.06.2006 г., 11:30 ч.

Вървял си все до мене 

  Поезия
635 0 11
Връщах се по старите си дири.
Търсех те сред изоставени пътеки.
Ровех се из спомени бодливи.
Път пътувах в мисли все нелеки.

Послания по птиците ти пращах.
Словата си във ветрове превръщах.
Луната сутрин все с молба изпращах.
С очите на звезди земята преобръщах.

От лутане, от викане, от немощ
препънах се, залитнах, но видях...
как две ръце ме взеха с нежност
и ме понесоха напред в нощта.

Вървял си в крачка редом с мене,
а аз те търсех все в далечина.
Нашепвал си ми: - Тук съм, не търси ме.
А мислех, че долавям ехото на моя глас.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина е хубаво да откриваш себе си в чуждите стихове...
  • Често това, което търсим в "далечината" е толкова близо до нас. Много истина, поднесена откровено и по невероятно красив начин
  • Радина и Влади...Радвам се,че ви е харесало!Благодаря ви!

    Мойсей, твоите поетични коментари са Чест за мен!
    Благодаря ти приятелю!

    На Дими и Танита благдаря от сърце!

    Мери...идвай с такива текстове!
    Те са нашите послания!
    Поздрав!

    Джейни и Христо,радвам се че сте тук!

    Гери,благодаря ти!

    Руми, разкрила си същноста на творбата!
    Поздрави!


  • БРАВО!
    Много, много ми харесва, Роси! Колко нежно и красиво откровение! Поздрав!
  • Чудесен стих, Роси!!! Поздрави!!!
  • "Послания по птиците ти пращах.
    Словата си във ветрове превръщах.
    Луната сутрин все с молба изпращах.
    С очите на звезди земята преобръщах."
    Невероятно звучене!
    Целият стих е едно откровение на душата!
    Браво Роси!
  • Толкова красиви са и двете
    и по пътеките посрещат ветровете,
    а тя е между Вас - прекрасно цвете,
    и бури превъзмогва, и Ви свети!

    Очарована съм, не се набърквам повече, не ме съдете...
  • Много е хубаво, Роси!


  • Сега си в прегръдката копнежна,
    притихнала в талазите на моя глас
    и заедно вървим в пътека безметежна,
    в която те поведох отговорно аз,
    а изворчето лъчезарно си бълбука
    и ритмите любовни ни нашепва,
    когато двамата сме тука
    в една душа,за двамата, която трепва.



    Света за тебе преобърнах:
    създадохме човек – с мъжа и с жената
    и в озарението на тишината те загърнах
    с клетвени слова, дочути от Луната,
    а тя хареса нашето послание
    и свети ни на всяка крачка
    по път,създаващ мироздание-
    с усмивка, с обич и закачка.



    Чрез мен ти себе си видя
    и повече любов не просиш,
    че в озарението душата ти запя,
    а ти любов за двама носиш,
    но предизвикваш още ветровете
    и споменът за тях не е забравен,
    защото в битката със студовете
    и ти откри в мен човека изоставен.



    Притихнали под спомена за тез слова
    градиме хоризонтите си леки,
    но знаем, че единствено така
    възможни стават новите пътеки,
    в които носим общия ни дар
    и с него святостта превръщаме в път,
    премислили добре Завета стар,
    показвайки на хората любовен кът.
  • много хубаво-браво
  • Браво
Предложения
: ??:??