Връщах се по старите си дири.
Търсех те сред изоставени пътеки.
Ровех се из спомени бодливи.
Път пътувах в мисли все нелеки.
Послания по птиците ти пращах.
Словата си във ветрове превръщах.
Луната сутрин все с молба изпращах.
С очите на звезди земята преобръщах.
От лутане, от викане, от немощ
препънах се, залитнах, но видях...
как две ръце ме взеха с нежност
и ме понесоха напред в нощта. ...