9 янв. 2007 г., 01:17
Вътре в мен...
658
0
0
Не се опитвай да ме измамиш. Морето сега е студено и спи... Така, както и аз бих искала да заспя - за цяла година. Не, не ме успокоявай. Аз зная какво ще стане... С нея. И не мога да го променя по никакъв начин. От това ли е предизвикана тази жестока болка? Сигурно... Не, не трий сълзите ми. Остави ги да се стичат по изпитото ми лице, за да го съживят поне малко... Не, не се рови в душата ми. Там има само купища стари, прашни и/или ръждясали спомени. Остави ги. Нека болят в мен, за да ми напомнят, че съм жива. Не, не взимай сърцето ми... Деня ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Петя Терзийска Все права защищены
Предложения
-
-
Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
-
Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
-
Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
