Вътре в мен...

   Не се опитвай да ме измамиш. Морето сега е студено и спи... Така, както и аз бих искала да заспя - за цяла година. Не, не ме успокоявай. Аз зная какво ще стане... С нея. И не мога да го променя по никакъв начин. От това ли е предизвикана тази жестока болка? Сигурно... Не, не трий сълзите ми. Остави ги да се стичат по изпитото ми лице, за да го съживят поне малко... Не, не се рови в душата ми. Там има само купища стари, прашни и/или ръждясали спомени. Остави ги. Нека болят в мен, за да ми напомнят, че съм жива. Не, не взимай сърцето ми... Деня ми!