Вътрешен монолог
Господи, аз съм прашинка в окото,
дразня и пускам сълза след сълза.
Моля, не трий със юмрука, каквото
там е останало... Капка роса,
късче кристал от слана ледноскрежна
или отронен от облак брокат.
Както си искаш наричай ме нежно,
аз съм прашинка от твоя стар свят.
Аз съм човек и съвсем ненапразно
в мене протича божествена кръв.
И ми прощавай, че склерата дразня,
ти ме създаде да бъда такъв.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елия Все права защищены
