Jan 21, 2024, 5:38 PM

Вътрешен монолог

  Poetry
1.3K 7 8

Господи, аз съм прашинка в окото,
дразня и пускам сълза след сълза.
Моля, не трий със юмрука, каквото
там е останало... Капка роса,

 

късче кристал от слана ледноскрежна
или отронен от облак брокат.
Както си искаш наричай ме нежно,
аз съм прашинка от твоя стар свят.

 

Аз съм човек и съвсем ненапразно
в мене протича божествена кръв.

И ми прощавай, че склерата дразня,
ти ме създаде да бъда такъв.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...