Eleya (Елия)
206 431
21.01.2024 г., 17:38 ч.

Вътрешен монолог 

  Поезия
703 7 9

Господи, аз съм прашинка в окото,
дразня и пускам сълза след сълза.
Моля, не трий със юмрука, каквото
там е останало... Капка роса,

 

късче кристал от слана ледноскрежна
или отронен от облак брокат.
Както си искаш наричай ме нежно,
аз съм прашинка от твоя стар свят.

 

Аз съм човек и съвсем ненапразно
в мене протича божествена кръв.

И ми прощавай, че склерата дразня,
ти ме създаде да бъда такъв.
 

© Елия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??