Вътрешна дилема

4 окт. 2009 г., 01:05

Поэзия » Другая

725 0 3

Изживявам вътрешно и като статуя,

външно не се вижда как ме боли,

а е така, защото пак обичам, ето я,

тайната ми скрита, виж я - ромоли.

Съвсем леко се прокрадва в очите,

бяга в ъгълчетата на устните дори,

спирам ги – недейте да крещите,

искат да говорят за туй, що боли.

Тъмно е, а спрелите по улицата сенки,

се долепват до самотното стъкло,

на дома ми, които е запомнил всички,

беди, любови и мечти, и моето потекло.

Ти не чуваш тези думи-мисли,

не спираш и за миг пред моя праг,

макар по своему да си угрижен,

че ме обичаш - дай ми чакан знак!

Победител (Васил Георгиев)

2009-10-04T22:01:53+03:00

Поздрави, Деси!
aborigen (Борко Бърборко)

2009-10-04T09:17:46+03:00

Дано скоро разрешиш дилемата си!
purko59 (Ангел Веселинов)

2009-10-04T01:23:38+03:00

Добро утро!