Вътрешна дилема
Изживявам вътрешно и като статуя,
външно не се вижда как ме боли,
а е така, защото пак обичам, ето я,
тайната ми скрита, виж я - ромоли.
Съвсем леко се прокрадва в очите,
бяга в ъгълчетата на устните дори,
спирам ги – недейте да крещите,
искат да говорят за туй, що боли.
Тъмно е, а спрелите по улицата сенки,
се долепват до самотното стъкло,
на дома ми, които е запомнил всички,
беди, любови и мечти, и моето потекло.
Ти не чуваш тези думи-мисли,
не спираш и за миг пред моя праг,
макар по своему да си угрижен,
че ме обичаш - дай ми чакан знак!
© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА All rights reserved.
