Oct 4, 2009, 1:05 AM

Вътрешна дилема 

  Poetry » Other
818 0 3

 

Изживявам вътрешно и като статуя,

външно не се вижда как ме боли,

а е така, защото пак обичам, ето я,

тайната ми скрита, виж я - ромоли.

 

Съвсем леко се прокрадва в очите,

бяга в ъгълчетата на устните дори,

спирам ги – недейте да крещите,

искат да говорят за туй, що боли.

 

Тъмно е, а спрелите по улицата сенки,

се долепват до самотното стъкло,

на дома ми, които е запомнил всички,

беди, любови и мечти, и моето потекло.

 

Ти не чуваш тези думи-мисли,

не спираш и за миг пред моя праг,

макар по своему да си угрижен,

че ме обичаш - дай ми чакан знак!

 

 

© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??