Какво й сторихме, че ни напусна?!
Обидихме ли!?... Наранихме ли!?... Кажи!!!
Дари ми мъдрост, Музо! Сили да се втурна
и ще я догоня! Ще я сграбча!... И прости
за мойта лудост жадна... неподвластна!
Но тя е в мен и храни ме... като дете.
(което непораснало е явно...)
Дари ми сили, Музо! Душата ми зове
да я прегърне и да приюти отново!
Сърцето дом... НЕ! Храм ще съгради!
И нищо няма да й липсва. Кротко
ще й постеля и завия... Сърцето ще тупти ...