detdim (Детелина)
133 1508
7.03.2008 г., 21:40 ч.

Вътрешно (2) 

  Поезия
673 0 3
Какво й сторихме, че ни напусна?!
Обидихме ли!?... Наранихме ли!?... Кажи!!!
Дари ми мъдрост, Музо! Сили да се втурна
и ще я догоня! Ще я сграбча!... И прости

за мойта лудост жадна... неподвластна!
Но тя е в мен и храни ме... като дете.
(което непораснало е явно...)
Дари ми сили, Музо! Душата ми зове

да я прегърне и да приюти отново!
Сърцето дом... НЕ! Храм ще съгради!
И нищо няма да й липсва. Кротко
ще й постеля и завия... Сърцето ще тупти

и песни в нейна чест ще пее,
душата стихове ще й реди!
Ти само сили дай ми, Музо! Тлея
като жарава недокосната... Уви!

........................

Зародишът на слънчевия ден
пропъжда нощните терзания...
- А! Ти си тук, Прекрасна! Топлина
пося във мен... Жаравата отново пламна!

© Детелина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??