11 мар. 2008 г., 14:19

Вътрешно (3)

849 0 1

Улисани във делничният ден,
забравят хората... за себе си?!
Заровени в БИТието, уморени...
незрящи те остават за небето,

 

за песента на птиците отвън,
за слънчевите ласки, за усмивките.
Живеят в най-кошмарният си сън!
А после... Питат за милувките,

 

за топлината и копнежите...
"Къде избягахте нехайници?!?
защо оставихте ни със "стремежите"
за по-добър живот!?! Омайници,

 

защо ни позволихте да забравим
МИГЪТ на истинското щастие..."
И хукваме..."Виновникът" коварен
линчуваме за нашето нещастие...

 

А Слънчо все така се смее...
и гали ме, със майчина ръка...
"Животът е един! И СЕ живее!
Тъй както ТИ намериш за добре"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...