11.03.2008 г., 14:19

Вътрешно (3)

845 0 1

Улисани във делничният ден,
забравят хората... за себе си?!
Заровени в БИТието, уморени...
незрящи те остават за небето,

 

за песента на птиците отвън,
за слънчевите ласки, за усмивките.
Живеят в най-кошмарният си сън!
А после... Питат за милувките,

 

за топлината и копнежите...
"Къде избягахте нехайници?!?
защо оставихте ни със "стремежите"
за по-добър живот!?! Омайници,

 

защо ни позволихте да забравим
МИГЪТ на истинското щастие..."
И хукваме..."Виновникът" коварен
линчуваме за нашето нещастие...

 

А Слънчо все така се смее...
и гали ме, със майчина ръка...
"Животът е един! И СЕ живее!
Тъй както ТИ намериш за добре"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...