22 июн. 2008 г., 21:41

Във църквите 

  Поэзия
741 0 14
              Във църквите е тихо. И заричащо.

               Изчезват дни, минути, разстояния,

               а въздухът напомня за... обричане,

               пътувало във времето. И спряло.

               Във църквите е светло. И пречистено.

               Там своя дъх оставят вековете,

               светът се сбира малък във стените им,

               нарамил неизбежната си вечност.

               Във църквите е жадно. За отдаване.

               Изгубените в себе си се връщат,

               докоснали сълзите си до святост,

               живеят. Отшумяват. И възкръсват.

               

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??