Във църквите
Във църквите е тихо. И заричащо.
Изчезват дни, минути, разстояния,
а въздухът напомня за... обричане,
пътувало във времето. И спряло.
Във църквите е светло. И пречистено.
Там своя дъх оставят вековете,
светът се сбира малък във стените им,
нарамил неизбежната си вечност.
Във църквите е жадно. За отдаване.
Изгубените в себе си се връщат,
докоснали сълзите си до святост,
живеят. Отшумяват. И възкръсват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
