22.06.2008 г., 21:41 ч.

Във църквите 

  Поезия
766 0 14
              Във църквите е тихо. И заричащо.

               Изчезват дни, минути, разстояния,

               а въздухът напомня за... обричане,

               пътувало във времето. И спряло.

               Във църквите е светло. И пречистено.

               Там своя дъх оставят вековете,

               светът се сбира малък във стените им,

               нарамил неизбежната си вечност.

               Във църквите е жадно. За отдаване.

               Изгубените в себе си се връщат,

               докоснали сълзите си до святост,

               живеят. Отшумяват. И възкръсват.

               

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??