21 дек. 2006 г., 07:46
Понякога изгубвам си очите,
гласът ми губи се в мъглите.
И често преброявам годините,
завръщащи ме в спомените.
Там плаче моята китара стара,
в раждясалите струни на надеждите,
там зее от младостта ми рана,
в потъпкана алея на мечтите.
Понякога отново искам да повярвам,
да литна в синевата, като птиче,
ала в жарта на болката заравям,
най-чудните си песни от звездите. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация