Във гънките на времето и дните
Понякога изгубвам си очите,
гласът ми губи се в мъглите.
И често преброявам годините,
завръщащи ме в спомените.
Там плаче моята китара стара,
в раждясалите струни на надеждите,
там зее от младостта ми рана,
в потъпкана алея на мечтите.
Понякога отново искам да повярвам,
да литна в синевата, като птиче,
ала в жарта на болката заравям,
най-чудните си песни от звездите.
Понякога се случва, някак странно
животът си отива от годините.
Мечтаното остава неизживяно,
във гънките на времето и дните.
В кристална чаша виното рубинено,
през сълзите ми тихо се усмихва,
ала остава неизпито, недокоснато,
и утаяват се във него дните...
гласът ми губи се в мъглите.
И често преброявам годините,
завръщащи ме в спомените.
Там плаче моята китара стара,
в раждясалите струни на надеждите,
там зее от младостта ми рана,
в потъпкана алея на мечтите.
Понякога отново искам да повярвам,
да литна в синевата, като птиче,
ала в жарта на болката заравям,
най-чудните си песни от звездите.
Понякога се случва, някак странно
животът си отива от годините.
Мечтаното остава неизживяно,
във гънките на времето и дните.
В кристална чаша виното рубинено,
през сълзите ми тихо се усмихва,
ала остава неизпито, недокоснато,
и утаяват се във него дните...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
