9 апр. 2008 г., 08:01

Във какво се превърнах

1.2K 0 11
Във какво се превърнах? Във проза…
Ужасно.
Е, поне имам няколко спомена.
На духа ми (във кожата ми)
му е тясно.
А мечтите ми вече са скромни.

Във какво се превърнах? Във есен…
Бях лято.
(Неизбежно било. Не и леко).
И все още сънувам онази,
която
има скрита усмивка за всеки.

Във какво се превърнах? Във пустош.
Умирам.
Всяка нощ е чистилище. Грешна съм…
(Все по-трудно е сутрин
да се намирам,
все по-често съм безутешна…)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силен стих...

    Поздравления!!!
  • Точно така се чувствам.. (поздравления!!!)
  • Страхотно е!! Поздравления!!
  • Благодаря Ви за коментарите и оценките. Елишка, чувствата ни са споделени Paur, твоето мълчание ми е много ценно. Таня, Нина, Руми, радвам се че ви е харесало.

    Джеффв, Владо, жизнерадостния ти смях просто топли душата ми. Същият обаче никак не отива на бард (очевидно се вживяваш в ролята на такъв, направих си труда да прочета останалите ти неща). Допусни обаче, че и други четат фентъзи и поради тая причина са попадали на истинска бардска поезия. Нали се сещаш, че съм имала десетина години в повече, за да си оправя поне правописа. За това, че не правиш разлика между покои и покой, кусур няма да ти връзвам. Айде със здраве. Приемаме, че аз не харесвам това, което пишеш, ти не харесваш това, което аз пиша. Не се чувствай длъжен да се тормозиш с мен, аз ти гарантирам за себе си същото.
  • Много ми харесва!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...