9.04.2008 г., 8:01

Във какво се превърнах

1.2K 0 11
Във какво се превърнах? Във проза…
Ужасно.
Е, поне имам няколко спомена.
На духа ми (във кожата ми)
му е тясно.
А мечтите ми вече са скромни.

Във какво се превърнах? Във есен…
Бях лято.
(Неизбежно било. Не и леко).
И все още сънувам онази,
която
има скрита усмивка за всеки.

Във какво се превърнах? Във пустош.
Умирам.
Всяка нощ е чистилище. Грешна съм…
(Все по-трудно е сутрин
да се намирам,
все по-често съм безутешна…)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силен стих...

    Поздравления!!!
  • Точно така се чувствам.. (поздравления!!!)
  • Страхотно е!! Поздравления!!
  • Благодаря Ви за коментарите и оценките. Елишка, чувствата ни са споделени Paur, твоето мълчание ми е много ценно. Таня, Нина, Руми, радвам се че ви е харесало.

    Джеффв, Владо, жизнерадостния ти смях просто топли душата ми. Същият обаче никак не отива на бард (очевидно се вживяваш в ролята на такъв, направих си труда да прочета останалите ти неща). Допусни обаче, че и други четат фентъзи и поради тая причина са попадали на истинска бардска поезия. Нали се сещаш, че съм имала десетина години в повече, за да си оправя поне правописа. За това, че не правиш разлика между покои и покой, кусур няма да ти връзвам. Айде със здраве. Приемаме, че аз не харесвам това, което пишеш, ти не харесваш това, което аз пиша. Не се чувствай длъжен да се тормозиш с мен, аз ти гарантирам за себе си същото.
  • Много ми харесва!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....