9.04.2008 г., 8:01

Във какво се превърнах

1.2K 0 11
Във какво се превърнах? Във проза…
Ужасно.
Е, поне имам няколко спомена.
На духа ми (във кожата ми)
му е тясно.
А мечтите ми вече са скромни.

Във какво се превърнах? Във есен…
Бях лято.
(Неизбежно било. Не и леко).
И все още сънувам онази,
която
има скрита усмивка за всеки.

Във какво се превърнах? Във пустош.
Умирам.
Всяка нощ е чистилище. Грешна съм…
(Все по-трудно е сутрин
да се намирам,
все по-често съм безутешна…)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силен стих...

    Поздравления!!!
  • Точно така се чувствам.. (поздравления!!!)
  • Страхотно е!! Поздравления!!
  • Благодаря Ви за коментарите и оценките. Елишка, чувствата ни са споделени Paur, твоето мълчание ми е много ценно. Таня, Нина, Руми, радвам се че ви е харесало.

    Джеффв, Владо, жизнерадостния ти смях просто топли душата ми. Същият обаче никак не отива на бард (очевидно се вживяваш в ролята на такъв, направих си труда да прочета останалите ти неща). Допусни обаче, че и други четат фентъзи и поради тая причина са попадали на истинска бардска поезия. Нали се сещаш, че съм имала десетина години в повече, за да си оправя поне правописа. За това, че не правиш разлика между покои и покой, кусур няма да ти връзвам. Айде със здраве. Приемаме, че аз не харесвам това, което пишеш, ти не харесваш това, което аз пиша. Не се чувствай длъжен да се тормозиш с мен, аз ти гарантирам за себе си същото.
  • Много ми харесва!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...