Във какво се превърнах? Във проза…
Ужасно.
Е, поне имам няколко спомена.
На духа ми (във кожата ми)
му е тясно.
А мечтите ми вече са скромни.
Във какво се превърнах? Във есен…
Бях лято.
(Неизбежно било. Не и леко).
И все още сънувам онази,
която
има скрита усмивка за всеки. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.