27 дек. 2006 г., 11:05

Във моята гора

926 0 4
По клоните  зашепна вятър влюбен,
засвири музикантът във листата,
красива и мечтана, нежна песен,
сънувана във сънищата на поета!
В поточето звънтящо,  радост
отеква, като възклик на дете,
намерило в тревата благост
в милувката на синьо цвете!
В лъчите на залязващото слънце,
проникнали през клони в тишина,
Художникът рисува с чудни краски,
картината на слънчевата красота!
Със цветове и багри ми говори
и пее  песни с птичите трели!
Гората тайнствена пред мен отвори,
врата към свойте чудни красоти!
--.08.2006.г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...