Dec 27, 2006, 11:05 AM

Във моята гора

  Poetry
923 0 4
По клоните  зашепна вятър влюбен,
засвири музикантът във листата,
красива и мечтана, нежна песен,
сънувана във сънищата на поета!
В поточето звънтящо,  радост
отеква, като възклик на дете,
намерило в тревата благост
в милувката на синьо цвете!
В лъчите на залязващото слънце,
проникнали през клони в тишина,
Художникът рисува с чудни краски,
картината на слънчевата красота!
Със цветове и багри ми говори
и пее  песни с птичите трели!
Гората тайнствена пред мен отвори,
врата към свойте чудни красоти!
--.08.2006.г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...