Във моята гора
засвири музикантът във листата,
красива и мечтана, нежна песен,
сънувана във сънищата на поета!
В поточето звънтящо, радост
отеква, като възклик на дете,
намерило в тревата благост
в милувката на синьо цвете!
В лъчите на залязващото слънце,
проникнали през клони в тишина,
Художникът рисува с чудни краски,
картината на слънчевата красота!
Със цветове и багри ми говори
и пее песни с птичите трели!
Гората тайнствена пред мен отвори,
врата към свойте чудни красоти!
--.08.2006.г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени