27 dic 2006, 11:05

Във моята гора

  Poesía
925 0 4
По клоните  зашепна вятър влюбен,
засвири музикантът във листата,
красива и мечтана, нежна песен,
сънувана във сънищата на поета!
В поточето звънтящо,  радост
отеква, като възклик на дете,
намерило в тревата благост
в милувката на синьо цвете!
В лъчите на залязващото слънце,
проникнали през клони в тишина,
Художникът рисува с чудни краски,
картината на слънчевата красота!
Със цветове и багри ми говори
и пее  песни с птичите трели!
Гората тайнствена пред мен отвори,
врата към свойте чудни красоти!
--.08.2006.г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...