Във недоспалите очи...
Във недоспалите очи, проблясна ден.
Сърцето уморено е. Мълчи, във две очи
безсънни, нощите се будят. И търсят.
Няма да говорят, онемели са звездите,
не търсят пътища, не чакат изгревите .
И ослепели са зениците на птиците,
когато търсели са само истините...
А те са живи, намерени във ъглите
на плачещите болки благотворни,
родили ден от въглените на лъжите,
през живожариците на мечтите...
Аз зная, пътеката е бяла истина,
вървя по нея, чиста, преродена.
И трябва със душа да я премина,
дори когато тя е наранена...
Сърцето уморено е. Мълчи, във две очи
безсънни, нощите се будят. И търсят.
Няма да говорят, онемели са звездите,
не търсят пътища, не чакат изгревите .
И ослепели са зениците на птиците,
когато търсели са само истините...
А те са живи, намерени във ъглите
на плачещите болки благотворни,
родили ден от въглените на лъжите,
през живожариците на мечтите...
Аз зная, пътеката е бяла истина,
вървя по нея, чиста, преродена.
И трябва със душа да я премина,
дори когато тя е наранена...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
