Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
19 дек. 2006 г., 01:46

Във недоспалите очи... 

  Поэзия
567 0 7
Във недоспалите очи, проблясна ден.
Сърцето уморено е. Мълчи, във две очи
безсънни, нощите се будят. И търсят.
Няма да говорят, онемели са звездите,
не търсят пътища,  не чакат изгревите .
И ослепели са зениците на птиците,
когато търсели са само истините...
А те са живи, намерени във ъглите
на плачещите болки благотворни,
родили ден от въглените на лъжите,
през  живожариците на мечтите...
Аз зная, пътеката е бяла истина,
вървя по нея, чиста, преродена.
И трябва със душа да я премина,
дори когато тя е наранена...

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз зная, пътеката е бяла истина,
    вървя по нея, чиста, преродена.
    И трябва със душа да я премина,
    дори когато тя е наранена...
    * * *
    Чудесно е, Джейни! Поздрави!
  • Много хубав стих, Джейни!
  • "Аз зная, пътеката е бяла истина,
    вървя по нея, чиста, преродена.
    И трябва със душа да я премина,
    дори когато тя е наранена..."
    Хареса ми!Хубав стих,Джейни.Поздрав!

  • Красиво и много образно, прекрасни метафори, които гъделичкат мислите.
  • Прекрасен стих Джейни!!!
    Поздрави
  • Поздравявам те мила за страхотния стих!
  • Тъжна е и тука лирическата?
    Бяла истина- хареса ми това определение

Предложения
: ??:??