30 окт. 2022 г., 10:35

Във нощ пълнолунна...

1K 2 21

 

       

             Във нощ пълнолунна…

 

Във нощ пълнолунна нападат ме мисли

за всичките близки и света около тях…

Проблеми, събития- все многолистни

щастлива от някои или умряла от страх!

 

А тук- там се мярках и аз, като не съм

нито млада, ни здрава, с проблеми, уви!

Разтърквах очите, надежда таях да е сън..

Но истината бе в мене, тя също не спи!

 

Проблеми с краката, най- вече във кръста,

но с усмивка “лекувам” всички моменти,

окото едното, взе да гледа “през пръсти”,

ала мозъкът пуска все още дивиденти…

 

ЗЪбите си пазя, че и без един - е фатално,

та се моля докрай да съм без кастанети!*

Все още съм с руса коса. Е, не оригинална,

но чат- пат, която ми носи комплименти!

 

Като кръвно не вдигам и хапчета не пия,

но пък “сочно” тяло взех да отглеждам!

Готвя вкуснотии, хапвам и защо да крия?

Ала никакви диети отдавна не провеждам…

 

Не крия си годините.../Та нали са си мои?/...

Че жених мечтания не чакам като преди,

създавах битовизми , препусках по завои,

и творчество за наследство малко заредих.

 

Ни бистря политика там, ни пея за любов,

а само е за веселба и в проза и във рими...

И в подобна нощ със пожелание- моя зов

изгрева за всеки да е, с мисли по-красиви!

 

Да пее, ако му се пее, без мисъл за болежки!

Яде ли му се- да яде, да не слуша забележки!

Яви ли се любов, дори не в стил “младежки”,

а с внимание и присъствие, така по човешки-

нека е щастлив! Тонусът му ще е без грешки!!

 

Уж за близките си мислех, за света около тях,

а и себе си описах, със нефатални проблеми…

Тава огромна бе луната и виновна,че не спах,

та всичко ми изглеждаше с размери големи!

А на вас ви пожелавам- да спите без дилеми!

*кастанети-чеенета/ нар./

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Струваше си дългото ми чакане да се появиш, Мария, толкова хубави думи си ми казала! А аз имам тоя "дефект" на всичко да вярвам! И да признавам, че имам нужда от тях понякога, когато ми идват прибързани мисли и действия. Благодаря ти, приятелко, винаги се явяваш навреме. А аз си пиша, макар и по малко, ту стих, ту проза, предизвиквам мозъка си, та като оценка да се каже "абе, остарява, ама още не забравя..нищо, че редакторите изобщо не я забелязват!"
    Благодаря, Катя, изненада ме, но ...ще ти пиша пак, не сега!
  • Поздравления за искрената творба, Иржи!
  • Важно е, че мозъкът "пуска все още дивиденти", приятелко моя! И то какви! Но те моля да не "препускаш по завои", защото трудно ставаме вече от земята, ако паднем.
    Но ти пиши, това го можеш и радвй хората в сайта с произведениета си! Не се отказвай и от разказите си - имаш още много да ни казваш, способна си да "затапиш" много млади автори - направи го!!! Писането ни компенсира отлива на сили, нещо неизбежно с напредването на годините, но повишава стойността ни в очите на другите! А това ни дарява отново със самочувствието, което ни отнема безпощадното огледало. Прегръщам те с обич, момиче на огромната луна!
  • Благодаря, Таня, напоследък се бях отдала само на разказите, че и на предизвикателствата, но за вторите вече се "пенсионирам"/оттеглям/! В стиховете си имам гъдела, че трябва да притежаваш повече усет- има ритъм, има рима, а в разказите...там пък трябва да си повече словоохотлив...но и интересен, разбира се! Радвам се, че не ме забравяш...
  • Иржи, енергия струи от тебе, браво!
    Поздравлевия за ведрото стихотворение!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...