Във нощ пълнолунна...
Във нощ пълнолунна…
Във нощ пълнолунна нападат ме мисли
за всичките близки и света около тях…
Проблеми, събития- все многолистни
щастлива от някои или умряла от страх!
А тук- там се мярках и аз, като не съм
нито млада, ни здрава, с проблеми, уви!
Разтърквах очите, надежда таях да е сън..
Но истината бе в мене, тя също не спи!
Проблеми с краката, най- вече във кръста,
но с усмивка “лекувам” всички моменти,
окото едното, взе да гледа “през пръсти”,
ала мозъкът пуска все още дивиденти…
ЗЪбите си пазя, че и без един - е фатално,
та се моля докрай да съм без кастанети!*
Все още съм с руса коса. Е, не оригинална,
но чат- пат, която ми носи комплименти!
Като кръвно не вдигам и хапчета не пия,
но пък “сочно” тяло взех да отглеждам!
Готвя вкуснотии, хапвам и защо да крия?
Ала никакви диети отдавна не провеждам…
Не крия си годините.../Та нали са си мои?/...
Че жених мечтания не чакам като преди,
създавах битовизми , препусках по завои,
и творчество за наследство малко заредих.
Ни бистря политика там, ни пея за любов,
а само е за веселба и в проза и във рими...
И в подобна нощ със пожелание- моя зов
изгрева за всеки да е, с мисли по-красиви!
Да пее, ако му се пее, без мисъл за болежки!
Яде ли му се- да яде, да не слуша забележки!
Яви ли се любов, дори не в стил “младежки”,
а с внимание и присъствие, така по човешки-
нека е щастлив! Тонусът му ще е без грешки!!
Уж за близките си мислех, за света около тях,
а и себе си описах, със нефатални проблеми…
Тава огромна бе луната и виновна,че не спах,
та всичко ми изглеждаше с размери големи!
А на вас ви пожелавам- да спите без дилеми!
*кастанети-чеенета/ нар./
© Ирина Филипова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления за искрената творба, Иржи!
-
Важно е, че мозъкът "пуска все още дивиденти", приятелко моя! И то какви! Но те моля да не "препускаш по завои", защото трудно ставаме вече от земята, ако паднем.
Но ти пиши, това го можеш и радвй хората в сайта с произведениета си! Не се отказвай и от разказите си - имаш още много да ни казваш, способна си да "затапиш" много млади автори - направи го!!! Писането ни компенсира отлива на сили, нещо неизбежно с напредването на годините, но повишава стойността ни в очите на другите! А това ни дарява отново със самочувствието, което ни отнема безпощадното огледало. Прегръщам те с обич, момиче на огромната луна! -
Благодаря, Таня, напоследък се бях отдала само на разказите, че и на предизвикателствата, но за вторите вече се "пенсионирам"/оттеглям/! В стиховете си имам гъдела, че трябва да притежаваш повече усет- има ритъм, има рима, а в разказите...там пък трябва да си повече словоохотлив...но и интересен, разбира се! Радвам се, че не ме забравяш...
-
Иржи, енергия струи от тебе, браво!
Поздравлевия за ведрото стихотворение! -
Много се радвам на присъствието ти, Роси! Обичам самоиронията, че е по- безболезнена...Неизбежно във всички произведения я прилагам почти несъзнателно и само щипка...
-
Поздравления за високия дух, Иржи! А с тия "кастанети" ме разведри и още се смея. Страхотна си!
-
Голям катализатор си ми, Силве! Нали знаеш колко "отлежават" моите произведения, но щом кажеш и...веднага го пускам! Все си спомням за вашата ракия, която не я дочакват да отлежи, а веднага я пият...Благодаря ти.
-
🙂Иржи, разсмя ме от сърце с тези кастанети. Написала си рецепта за дълъг и щастлив живот. Възхищавам ти се, много млади не могат да ти стъпят на малкото пръстче. Чакам новия ти разказ. 🙂
-
Иржи! 👍😊
С твойте - супер кастанети
смях се много - от сърце!
Но не хапвай с тях котлети,
само кисело млекце. 😀 -
Благодаря ти, Дани, някои използват безсънието като готвят, перат, все шумни дейности за околните, а виж нашата е тиха- само мисли и творчество. И аз съм най- продуктивна рано сутрин...А на теб- само хубави преживявания - по всяко време!!
-
Ето една полза от пълнолунието
Да се сканираме не е лошо, преоткриваме се. И аз така като теб, Иржи, новолуние, пълнолуние...все тая, скенерът ми не спира до сутринта, даже стихове "ражда" . Настроение ми създаде стиха ти и ти благодаря, Иржи! Спорна седмица! -
Права си, ти и друг път си ми отбелязвала това и да ти кажа, няма да чакам пак да се почувствам като сега, ще престана да "мрънкам"/ сама се разкритикувах вече!/ И ти благодаря, Ирен, имах нужда от твоите думи...Ама нали човек като сътвори нещо, му се иска да го видят, не го пише само за себе си...Не непременно суперлативи, аз дори не им вярвам...Само да разбера, че е прочетено, а не че по погрешка съм го...хвърлила на боклука!
-
"и интересът им към мен започва да спада....Това ме натъжава.."- ако интересът спада, ако не коментирам някого - това интерес към творчеството ми ли е? Или може да е "лайкване" от рода - аз на теб /ти на мен. Хич даже не ме натъжава. Нямам необходимост от такъв интерес.
-
❤️
-
Права си, Вили! И аз не съм доволна от тая моя импулсивност водолейска... Хем следвам "указанията" във финала на стиха си! Нека/ ще/ пиша, ако ми се пише!
Благодаря ти за отношението! -
Гледам какво си написа в коментара: Не си коментирала и интересът започва да спада. Ей това не трябва да е така. Или харесваш някой и стиховете му или не. Не всеки път някой ни допада, то чак пък толкова. Има хора не казват и благодаря, това значи ли, че не трябва да ги чета и коментирам. Не искам да се натъжаваш. Знаеш колко много те уважавам, сигурна съм, че и всички други. То няма и защо да е иначе. Просто всеки си е особняк. Това е всичко.
-
Благодаря, момичета!
Мини, дано ставаш първа и в произведенията си, пожелавам ти го! Можеш го!
Вили, много пъти са ми завиждали за още по- дребни неща, та това чувство го приемам като майтап! Радва ме най- вече присъствието ви!
Злате, пожелавам си винаги да ме посещаваш, защото ме зареждаш със желание веднага за започна да пиша нещо!...А като отсъствах месец и не успявам още да посетя всички хора, приятели и коментирали ме, и интересът им към мен започва да спада....Това ме натъжава..
Хубав ден на всички! -
Иржи, благодаря за позитивизма и усмивките, които провокира у мен! Поздравления, мила! Много ми хареса!
-
Иржи, повярвай много могат само да ти завидят. Продължавай в същия дух.
Прегръдка. -
Иржи, радвам се че първа ще коментирам този твой стих! Колко му се зарадвах, защото е зареден с хумор и истини човешки. Създаде ми настроение, за което ти благодаря! Поздравявам за таланта и неспирай да ни радваш!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря, Катя, изненада ме, но ...ще ти пиша пак, не сега!