Във нощ пълнолунна...
Във нощ пълнолунна…
Във нощ пълнолунна нападат ме мисли
за всичките близки и света около тях…
Проблеми, събития- все многолистни
щастлива от някои или умряла от страх!
А тук- там се мярках и аз, като не съм
нито млада, ни здрава, с проблеми, уви!
Разтърквах очите, надежда таях да е сън..
Но истината бе в мене, тя също не спи!
Проблеми с краката, най- вече във кръста,
но с усмивка “лекувам” всички моменти,
окото едното, взе да гледа “през пръсти”,
ала мозъкът пуска все още дивиденти…
ЗЪбите си пазя, че и без един - е фатално,
та се моля докрай да съм без кастанети!*
Все още съм с руса коса. Е, не оригинална,
но чат- пат, която ми носи комплименти!
Като кръвно не вдигам и хапчета не пия,
но пък “сочно” тяло взех да отглеждам!
Готвя вкуснотии, хапвам и защо да крия?
Ала никакви диети отдавна не провеждам…
Не крия си годините.../Та нали са си мои?/...
Че жених мечтания не чакам като преди,
създавах битовизми , препусках по завои,
и творчество за наследство малко заредих.
Ни бистря политика там, ни пея за любов,
а само е за веселба и в проза и във рими...
И в подобна нощ със пожелание- моя зов
изгрева за всеки да е, с мисли по-красиви!
Да пее, ако му се пее, без мисъл за болежки!
Яде ли му се- да яде, да не слуша забележки!
Яви ли се любов, дори не в стил “младежки”,
а с внимание и присъствие, така по човешки-
нека е щастлив! Тонусът му ще е без грешки!!
Уж за близките си мислех, за света около тях,
а и себе си описах, със нефатални проблеми…
Тава огромна бе луната и виновна,че не спах,
та всичко ми изглеждаше с размери големи!
А на вас ви пожелавам- да спите без дилеми!
*кастанети-чеенета/ нар./
© Ирина Филипова All rights reserved.
