30.10.2022 г., 10:35

Във нощ пълнолунна...

1K 2 21

 

       

             Във нощ пълнолунна…

 

Във нощ пълнолунна нападат ме мисли

за всичките близки и света около тях…

Проблеми, събития- все многолистни

щастлива от някои или умряла от страх!

 

А тук- там се мярках и аз, като не съм

нито млада, ни здрава, с проблеми, уви!

Разтърквах очите, надежда таях да е сън..

Но истината бе в мене, тя също не спи!

 

Проблеми с краката, най- вече във кръста,

но с усмивка “лекувам” всички моменти,

окото едното, взе да гледа “през пръсти”,

ала мозъкът пуска все още дивиденти…

 

ЗЪбите си пазя, че и без един - е фатално,

та се моля докрай да съм без кастанети!*

Все още съм с руса коса. Е, не оригинална,

но чат- пат, която ми носи комплименти!

 

Като кръвно не вдигам и хапчета не пия,

но пък “сочно” тяло взех да отглеждам!

Готвя вкуснотии, хапвам и защо да крия?

Ала никакви диети отдавна не провеждам…

 

Не крия си годините.../Та нали са си мои?/...

Че жених мечтания не чакам като преди,

създавах битовизми , препусках по завои,

и творчество за наследство малко заредих.

 

Ни бистря политика там, ни пея за любов,

а само е за веселба и в проза и във рими...

И в подобна нощ със пожелание- моя зов

изгрева за всеки да е, с мисли по-красиви!

 

Да пее, ако му се пее, без мисъл за болежки!

Яде ли му се- да яде, да не слуша забележки!

Яви ли се любов, дори не в стил “младежки”,

а с внимание и присъствие, така по човешки-

нека е щастлив! Тонусът му ще е без грешки!!

 

Уж за близките си мислех, за света около тях,

а и себе си описах, със нефатални проблеми…

Тава огромна бе луната и виновна,че не спах,

та всичко ми изглеждаше с размери големи!

А на вас ви пожелавам- да спите без дилеми!

*кастанети-чеенета/ нар./

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Струваше си дългото ми чакане да се появиш, Мария, толкова хубави думи си ми казала! А аз имам тоя "дефект" на всичко да вярвам! И да признавам, че имам нужда от тях понякога, когато ми идват прибързани мисли и действия. Благодаря ти, приятелко, винаги се явяваш навреме. А аз си пиша, макар и по малко, ту стих, ту проза, предизвиквам мозъка си, та като оценка да се каже "абе, остарява, ама още не забравя..нищо, че редакторите изобщо не я забелязват!"
    Благодаря, Катя, изненада ме, но ...ще ти пиша пак, не сега!
  • Поздравления за искрената творба, Иржи!
  • Важно е, че мозъкът "пуска все още дивиденти", приятелко моя! И то какви! Но те моля да не "препускаш по завои", защото трудно ставаме вече от земята, ако паднем.
    Но ти пиши, това го можеш и радвй хората в сайта с произведениета си! Не се отказвай и от разказите си - имаш още много да ни казваш, способна си да "затапиш" много млади автори - направи го!!! Писането ни компенсира отлива на сили, нещо неизбежно с напредването на годините, но повишава стойността ни в очите на другите! А това ни дарява отново със самочувствието, което ни отнема безпощадното огледало. Прегръщам те с обич, момиче на огромната луна!
  • Благодаря, Таня, напоследък се бях отдала само на разказите, че и на предизвикателствата, но за вторите вече се "пенсионирам"/оттеглям/! В стиховете си имам гъдела, че трябва да притежаваш повече усет- има ритъм, има рима, а в разказите...там пък трябва да си повече словоохотлив...но и интересен, разбира се! Радвам се, че не ме забравяш...
  • Иржи, енергия струи от тебе, браво!
    Поздравлевия за ведрото стихотворение!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...