29 авг. 2006 г., 09:13

Във пяната на думите

1.3K 0 1



Във пяната на думите


Отиваш си -  въздишка след усилие
и като спомен за краткото ни лято.
А онзи тъжен пясък и скалите - винаги
ще чуват  влюбения плясък на водата

солта оставя сънени следи по пясъка

след отлива - убиец на пясъчните кули

От тогава сякаш в синьо свети въздуха
а в ляво има вакуум от казаните думи
Не си отивай със поредната илюзия,
че хладнокръвно съм застрелял сетивата ти
Като куршум с изместен център лъкатуша
във пяната на думите запратени по вятъра
не ми се връщаше във моята реалност

хареса ми света на твоите фантазии
там, дето дългобради пилигрими
покланяха се пред олтара на сърцето ти.
Където мимовете изиграха любовта ни

без думи – пантомима на живота ни

А споменът от тебе ще остане
изографисан с устни във сърцето ми.
дойдох на този свят без мисия

намерих я и ми е време да си ходя

За мен ще ти напомнят само залезите възпалени,
в които някога потапях върховете на стрелите си.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ей!Папарачеееееееее!
    Радост за очите ми е да те видя тук!
    Гуш*миличък!
    /Махни го това,червеното-"взема очите")/
    Пиши!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...