Във пяната на думите
Отиваш си - въздишка след усилие
и като спомен за краткото ни лято.
А онзи тъжен пясък и скалите - винаги
ще чуват влюбения плясък на водата
солта оставя сънени следи по пясъка
след отлива - убиец на пясъчните кули
От тогава сякаш в синьо свети въздуха
а в ляво има вакуум от казаните думи
Не си отивай със поредната илюзия,
че хладнокръвно съм застрелял сетивата ти
Като куршум с изместен център лъкатуша ...