12 окт. 2006 г., 22:09

Във следващия си живот

1.1K 1 14
Във следващия си живот ще бъда друга...
Със нищо никога не ще се примирявам...
И кой каквото ми скрои, не ще ми пука,
на никой никога не ще се извинявам...

Във следващия си живот ще бъда личност...
Пред никой никога не ще се оправдавам...
Ще бъда странен Донкихот, но с идинтичност
и няма като шут поклони да раздавам...

Във следващия си живот ще бъда камък...
И никой никога не ще ме просълзява...
Дори и в клада да горя със адски пламък
ще ме калява той, без да ме наранява...

Във следващия си живот ще съм изкусна...
Като еквилибрист умел ще балансирам...
Но струва ли си тоз живот да го пропусна,
та мъдрост в следващия си да инвестирам?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нищо не си пропуснала, всичко, което правим или не правим, преживяме, всичко, с което се преборваме е важно и ни се пише на гърба. Така, че каквото си направиш в този живот ще си го вземеш през следващия - нищо не се губи.
  • Във следващия си живот ще бъда камък...
    И никой никога не ще ме просълзява...
    Хубаво пишеш! Харесва ми да те чета
  • добра равносметка,а мисля-сама знаеш отговора...поздравявам те
  • Поздравявам те за стиха!
    И те прегръщам!
    Бъди себе си... сега!
  • Чудесен е стихът ти, Гери!!!
    Поздрави и бъди себе си!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...