25 янв. 2009 г., 08:35
Във вечер една
грейва искрицата доброта.
Напомня за човешкото във всеки от нас,
но защо се сещаме само в онзи час?
Защо сме добри за миг, за два,
а после отново сме част от злата тълпа?
Защо не можем вечно да сме човечни
и да запазим чертите си човешки?
Единствено в нощта на Коледа
за красивото няма преграда.
Единственият миг,
в който злото е мит!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация