14 февр. 2019 г., 08:43

Във вечността

658 0 0

Слънце тук, слънце там,

а аз вечно съм си сам,

кога ли и мен слънце ще ме огрее,

така че моето сърце от радост да полудее...

Така че и мен някоя да ме топли,

не с тяло, а с душата да ме стопли...

Кога ли ще дойде този ден,

в който ще има сърце и за мен...

Може би за това цял живот копнея,

с думи мили на някоя нежна душа да попея,

знам какво мога и какво не умея,

но искам във вечността да бъда с нея...

Е.П.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Павлов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...