14.02.2019 г., 8:43

Във вечността

655 0 0

Слънце тук, слънце там,

а аз вечно съм си сам,

кога ли и мен слънце ще ме огрее,

така че моето сърце от радост да полудее...

Така че и мен някоя да ме топли,

не с тяло, а с душата да ме стопли...

Кога ли ще дойде този ден,

в който ще има сърце и за мен...

Може би за това цял живот копнея,

с думи мили на някоя нежна душа да попея,

знам какво мога и какво не умея,

но искам във вечността да бъда с нея...

Е.П.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Павлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...