Във Вечността на Мимолетното...
Във Вечността на Мимолетното...
... а цялата Човешка Вечност
сега е в двете ми ръце
и зная аз, че съм обречен,
но гледам твоето лице
с Надеждата, че в паметта ми,
изчистен от ненужна скръб
и образът ти ще остане-
завинаги любим и скъп...
Във Вечността на Мимолетното
Животът ни е странна смес:
от Времето- напред пресметнато
и изживяното до днес...
...И за Безсмъртие мечтаем
със Вечна младост може би,
но и с Любов подобно тая
преплела нашите съдби...
... а днес, когато съм прегърнал
възбудената твоя страст,
бих искал Времето да върна,
но в мимолетната му част!...
Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
