31 авг. 2008 г., 15:36

Във вените ми бясно течеш 

  Поэзия » Другая
1062 0 10
 

Не знам откъде да започна. А имам да кажа толкова много...

Сега как ми липсва изражението ти строго.

Как се усмихваш, как ме гледаше дяволито...

Беше буйна като река, излязла от свойто корито.

 

 

 

Не е изминал и ден, без за теб да се сетя.

Откакто те няма, не грея. Само си светя.

Въртя се в мислите си и не зная с мен какво става.

Като от торнадо отнесен... В тази вихрушка не ми се остава..

        

Че ти, а не аз. За това най ме е яд.

И даже в Рая живея своя си Ад...

Като лебедите - единият като загине  и другият умира.

Покой душата на лебеда така и не намира...

 

 

 

Изминаха над 4 години от катастрофата.

Насълзи се като че ли и строфата.

На всичкото отгоре - Февруари, двайс'девети.

Само красивите ни спомени не ми бяха отнети.

 

 

 

Почувствах се ограбен. Смачкан. Разбит.

Такъв съм си - директен. Не мога да съм прикрит.

Като блъскан в скали и изхвърлен на брега в несвяст.

Като сечен с брадви зелен бряст.

 

 

 

Виждайки как се разкъсвам, близките ми пред мен плакаха.

Да бъда най-после щастлив - това от години го чакаха.

Пак обичах. Пак правех любов. Пак имаше искри като от кремък.

Но някак си всичко придоби сивкав оттенък...

 

 

 

Ярост, примесена с болка неудържима.

На усмивките си наруших рязко режима.

Смял съм се, когато не ми е било до смях.

Не съм този, който някога бях.

 

 

 

За празник, за семейни снимки - поза.

Заради роднините: изкуствена радост. Поредната доза.

Отдалечен и ерозирал висок хребет.

Вече знаеш историята за самотния лебед...

 

 

 

И все се питам - какво толкова направих?

Продължих напред. Но така и не забравих.

И внуци да имам, да ги прегръщам стар и побелял,

не ще забравя как с цялото си същество за тебе съм копнял!

 

 

 

Времето лекувало. При мен това не е валидно.

До последен дъх ще горя за  всичко, дето ми е свидно.

Хората около мен от тъгата поне ще опазя,

заради тях ще се усмихвам, дори от болка да лазя.

 

 

 

Лейди Ди... наричайки те така, сякаш Съдбата провокирах.

С принцеса Даяна неволно прилики откривах.

Съдбата... Тя има странно чувство за ирония.

Ласките ми в шамар превърна. Агония!

 

 

 

Същата като Лейди Ди - пленяваща и харизматична.

Същият край като в парижката вечер трагична.

Чувам още гласа ти, виждам как идваш отвън.

Протягам ръка да те докосна и разбирам... че било сън...

 

 

 

Боли. На раздробени парчета се пръскам разцепен като от гръм -

Теб вече те няма навън.

Няма те. Не пишеш, не се обаждаш вече.

Завинаги в сърцето ми!  Колкото и да си далече.

 

 

 

Каквито и победи да постигам, ще ги приемам като поражение.

На едно място закован, а уж постоянно в движение.

Крадена любов. Не по правилата. Забранена.

Бяла непокорна птица в дълбините на морето потопена.

 

 

 

Премрежен поглед, солени капки от очите ми извират.

Безвкусни са след теб всички устни, които до мойте се допират.

Половината от мен заедно с тебе си отиде.

Липсваш ми ужасно много, Диде!

 

 

 

 

 

© Чингапук Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е трогателно, наистина!
  • Разплака ме, баси..
    Прегръщам те!!! Много силно емоционално.
  • Болка, любов и абсолютна искреност!
  • Когато светът няма цвят и вкус си е страшно откровенно казано!Дано споделено е по леко!
  • ;( прегръщам те (hug)
  • "Можеш и по-добре ! Занам го усещам го, но пиши - не спирай, така се напредва. бавничко е знам - стъпка по стъпка, важното е да не спираш.
    За сега 4-ка"- като не ти харесва защо й пишеш 4-ка, Оценителю?
    --------------------------------------------------------------------
    Защо ли? Защото си позволи да оценява мен - дава отличен коментар, а оценява с 5. Както виждаш името ми е оцветено в зелено, а това значи че виждам кой как е гласувал. Аз поне си казвам ка съм гласувал за творбата/забележи - за творбата, не за човека/ Сравни произведенията, времето, опита и зрелостта в писането и ще забележиш, че съм бил и точен и справедлив, а НЕ нагъл, а поучителен. И то е защото е за да помогна, а не да критикувам. А междувпрочем, теб какво те бърка? Или може би имаш забележки. Хвърляш този мой коментар под мой стих, който не се отнася към творбата, не взимаш отношение по нея! Ами и аз не знам каво прави този коментар там, но щом си рекъл може и да е нещо което явно не съм дорасъл да разбера?.... Оценителю!
    С най-добри чувства: Наполи.
  • Дидето е била такава щастливка, а те е направила толкова нещастен
    Забележителна поема!
  • !!!Болезнено!!!
  • Как се усмихвашЕ - допълни буквичката "е".


    Така е, но животът продължава!
    Прегръщам те,Yes_Baby_ (Чингапук )

  • безвкусни са след теб всички устни... допада ми много...
    усеща се липсата...
    поздравления за хубавия стих!
Предложения
: ??:??