Не знам откъде да започна. А имам да кажа толкова много...
Сега как ми липсва изражението ти строго.
Как се усмихваш, как ме гледаше дяволито...
Беше буйна като река, излязла от свойто корито.
Не е изминал и ден, без за теб да се сетя.
Откакто те няма, не грея. Само си светя.
Въртя се в мислите си и не зная с мен какво става.
Като от торнадо отнесен... В тази вихрушка не ми се остава..
Че ти, а не аз. За това най ме е яд.
И даже в Рая живея своя си Ад...
Като лебедите - единият като загине и другият умира.
Покой душата на лебеда така и не намира... ...