Въздишка
479
0
0
Лято нежно си отива,
есен тъжна го замени
и сърце без теб унива,
уви, във печални дни.
Вехнат розите навън,
аромат не пускат те,
любовта е мечта, сън,
далеч си, мило дете.
Докато четеш този стих,
чуй гласа ми кротък, тих -
въздишка отрони ми душата,
че изчезна нейде светлината!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Все права защищены
