Въздишка
478
0
0
Лято нежно си отива,
есен тъжна го замени
и сърце без теб унива,
уви, във печални дни.
Вехнат розите навън,
аромат не пускат те,
любовта е мечта, сън,
далеч си, мило дете.
Докато четеш този стих,
чуй гласа ми кротък, тих -
въздишка отрони ми душата,
че изчезна нейде светлината!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Todos los derechos reservados
