Oтлетя. Писта - моята длан.
Бяло перо ми остави след теб.
Аз рисувам въздишка на вятър
по небе, по-самотно от мен.
Всичко свършва все някога.
Не е вечно и нито завинаги,
и не зная дали пак ще мога
да летя с криле пеперудени.
И да мога да вярвам отново,
че повтарят се минали мигове,
и със страх - натопчено олово,
под ребрата от свито обичане... ...