Въздишката си последна
ВЪЗДИШКАТА СИ ПОСЛЕДНА
Ще сложа в ръцете ти въздишката си последна.
Ще боли, ще кърви, ще издълбае бавно рана.
Когато някога в душата ти утихнала погледна,
все още ще те изгаря огънят на прежната драма.
Билки ще ти донеса от сърцето, в шепи жива вода,
от тишината най-нежното бяло разцъфтнало цвете,
с любовта си ще докосна дълго болялата те душа,
благослов, жадуван във времето, от Бога и небето.
Може би ще е късно. Пред нас е ледовита зима.
Лицата ни са прорязани от белезите на годините.
Може би утре, повикани от горе, няма да ни има.
Но и там ще те търся всред душите безименни.
14 11 2015
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Борисова Все права защищены
