15.11.2019 г., 23:34 ч.

Въздишката си последна 

  Поезия
251 0 2

ВЪЗДИШКАТА СИ ПОСЛЕДНА

 

Ще сложа в ръцете ти въздишката си последна.
Ще боли, ще кърви, ще издълбае бавно рана.
Когато някога в душата ти утихнала погледна,
все още ще те изгаря огънят на прежната драма.

 

Билки ще ти донеса от сърцето, в шепи жива вода,
от тишината най-нежното бяло разцъфтнало цвете,
с любовта си ще докосна дълго болялата те душа,
благослов, жадуван във времето, от Бога и небето.

 

Може би ще е късно. Пред нас е ледовита зима.
Лицата ни са прорязани от белезите на годините.
Може би утре, повикани от горе, няма да ни има.
Но и там ще те търся всред душите безименни.

 

14 11 2015
 

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??