28 нояб. 2021 г., 17:18

Въздишки

813 0 0

Въздишки

 

Сега, застанал тук

си спомням, о, как си спомням!

С умиление,

как караше ме да се чувствам

глупав в младостта си.

И се усмихвам.

Наистина ти се усмихвам!

Помня всичко,

доверявам ти го.

Имам ти доверие

по подразбиране.

Пък и нали беше между нас.

По-скоро между мен и теб,

само в съзнанието ми.

И трепетите помня.

Щом засвиреше часовникът,

че влак ще дойде

и ще ме вземе,

откъдето дойдах.

А, аз тъй и да не исках!

Предпочитах в палатка под звездите

да те чакам.

Да те имам,

от мечтания да те създам.

От въздишки да те нарисувам.

Но, уви! - Провал.

Не съжалявам, че се случи

да не ми се случиш.

Усмихвам се, че

на вратата ти почуках.

Сега е празна.

Като мен.

Празен съм, но и пълен.

С толкова спомнени загадки,

с емоционалите вихрушки.

И ми е сладко.

Аз ти се усмихвам.

Усмихни ми се и ти.

Някъде там,

от някоя палатка,

в която рисуваш

твоята въздишка.

 

А.А.

 

https://www.youtube.com/watch?v=8inJtTG_DuU

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© А.А. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...