Въздишки

Сега, застанал тук

си спомням, о, как си спомням!

С умиление,

как караше ме да се чувствам

глупав в младостта си.

И се усмихвам.

Наистина ти се усмихвам!

Помня всичко,

доверявам ти го.

Имам ти доверие

по подразбиране.

Пък и нали беше между нас.

По-скоро между мен и теб,

само в съзнанието ми.

И трепетите помня.

Щом засвиреше часовникът,

че влак ще дойде

и ще ме вземе,

откъдето дойдах.

А, аз тъй и да не исках!

Предпочитах в палатка под звездите

да те чакам.

Да те имам,

от мечтания да те създам.

От въздишки да те нарисувам.

Но, уви! - Провал.

Не съжалявам, че се случи

да не ми се случиш.

Усмихвам се, че

на вратата ти почуках.

Сега е празна.

Като мен.

Празен съм, но и пълен.

С толкова спомнени загадки,

с емоционалите вихрушки.

И ми е сладко.

Аз ти се усмихвам.

Усмихни ми се и ти.

Някъде там,

от някоя палатка,

в която рисуваш

твоята въздишка.

А.А.

https://www.youtube.com/watch?v=8inJtTG_DuU