Въздухът тежи докато се вдишва,

придружен от неприятна глъч,

попада в мен, стоварващ тежест,

не излиза, а болката стой.

Очите леко се притварят,

гледат в точка и сълзят, 

не искат да виждат никой,

никой освен твоите пред тях. 

Устните потрепват бавно, 

прехапвам ги до кръв отново, 

жадуват твойте да вкусят, 

танцуващи танца на страстта. 

Сърцето вие от болка и страда,

препуска като див мустанг, 

тръпне в очакване да те види

и да забие в ритъма на твоето.